Илинда Генемуна, защо говориш така странно

Илинда Генемуна, която е кръстена на дядо си Илия,идва на снимките за видеото към кампанията ,,Не чувам, но съм тук и имам какво да кажа“ със собствен, точен сценарий, донесла е материалите, с които да илюстрира себе си и своите занимания, и от нас се иска само да я заснемем. В един момент осъзнаваме, че това сериозно 23 годишно момиче, което стои срещу нас и разпалено обяснява своята визия за представянето си, някак си е успяла да се подготви по-добре от повечето професионални екипи, които сме срещали. Само ни остава да предполагаме, че е толкова прецизна и последователна и като студентка в Нов български университет, специалност ,,Интериорен и графичен дизайн“.

Говори малко по-особено от останалите в групата, по-късно разбираме, че е единствената със слухови, а не кохлеарни апарати. Често й се случва да отговаря така странно. За неговия отговори, за усилията, за обидите, за общуването, за отхвърлянето, за постигнатите цели и за мечтите разговаряме с Илинда Генемуна.

Преди няколко месеца се срещнахме по повод снимките на видеото към кампанията ,,Не чувам, но съм тук и имам какво да кажа“. Колко често ти се иска да кажеш това на някого?

Избрала съм посоката, в която искам да се развивам. Имам способности, огромно желание и полагам много усилия, за да постигна своите цели и мечти. Със сигурност имам какво да кажа.

 

От всички твои приятели, които снимахме, ти си единствената със слухов, а не с кохлеарен апарат. Разкажи ни твоята история! Кога родителите ти са разбрали, че не чуваш и какъв е процентът на твоята глухота?

Още като бебе съм загубила слуха си. Имам пълна глухота. Поставили са ми слуховия апарата, когато съм била на 1 година и половина. Започнала съм рехабилитация веднага след това. Спомням си, че постоянно ходих на уроци и имах индивидуални часове с логопед и слухово-речеви рехабилитатор. Посещавала съм масови ясла, детска градина и училище. Благодарна съм на мама, която ежедневно учеше с мен.

Когато бях малка, в България кохлеарната имплантация едва навлизаше. Моите родители направиха много проучвания и ме заведоха на консултации и изследвания при специалисти в чужбина. Оказа се,че поради вида и степента на моята слухова загуба и фактът, че слуховият ми нерв е увреден, поставянето на имплант не е подходящото слухопротезиране за мен. През всичките тези години аз се чувствам прекрасно със слухови апарати, те ми помагат да чувам и да говоря.

 

Забелязахме, че говориш малко странно. Сега вече си голямо момиче, но това сигурно ти е създавало проблеми, когато си била малка?

Да,така е. Като малка често плачех, защото ми беше трудно да се разбирам с другите деца. Аз бях единственото нечуващо дете в моята среда и за другите бях странна. Трудно създавах приятелства и много се разстройвах, когато оставах неразбрана.

 

Сияна ни сподели, че често се случва да я обиждат в училище, заради това, че не чува добре. Кое е най-обидното нещо, което си чувала за себе си?

„Ти си глуха, не си за това училище!“, „Няма как сама да си се справила на контролното“, „Не разбирам какво ми говориш“ и много други обиди. Не искам да си припомням, искам да ги забравя.

 

Случвало ли ти се е да те подценяват заради това?

За съжаление, да и то често.Част от хората ми съчувстват и се отнасят с мен снизходително, а други смятат, че в различието си не съм способна да се справям сама. В училище ежедневно доказвах на учителите и съучениците си, че мога, макар това да ми костваше много труд и отрицателни емоции.

Случвало ми се е мои съученици да ме накарат да си покажа теста, на който съм получила висока оценка, защото смятат, че ми е ми писана по милост и няма начин съм се справила добре. Търпях подигравки и трудно си намирах приятели. Бях ,,аутсайдер“, защото съм различна.

Как се справяш с подобни неща? Сигурно родителите ти са били подложени също на голямо изпитание и все още са. Кога, според теб, им е най-трудно?

Най-трудно беше когато бях малка. Учех всеки звук, после срички с него, следват думи, изречения… Трябваше да се науча не само да говоря,но и да разбирам смисъла на думите и да образувам граматически правилни изречения, да отчитам по устните какво ми говорят.Представете си да учите език, но без да можете да чуете как звучи. Беше много,много трудно. Най-вече защото в онези години децата с увреден слух, които се обучавахме в масови училища бяхме малко и обществената нагласа бе, че мястото ни е в специалното училище. Благодарение на родителите ми, моите близките, сестра ми и моите рехабилитатори, които през всичките години с много внимание ми помагаха да се развия, да говоря правилно, да общувам с реч да се справям с трудностите, стигнах до тук. Благодарна съм им за всичко това което направиха за мен. Без тяхната подкрепа, любов и грижа нямаше да се справя.

 

Можеш ли да простиш на хората, които се отнасят така с вас?

По скоро не, защото те ни подценяват без да ни познават и без да искат да ни познават. Постигнали сме всичко това с много труд и постоянство и сме доказали, че има какво да научат от нас. Аз не чувам, но това не ме прави неравнопоставена на другите и по –малко можеща от тях.

 

Какво е първото нещо, което те питат хората, които срещаш за първи път във връзка със слуховите ти апарати?

„Защо така говориш странно?“ Задавали са ми и въпроса :,,Ти българка ли си? “Аз отговарям, че не чувам и нося слухови апарати и това е. Повечето хора не ме питат нищо, а просто ме гледат странно. Сякаш се страхуват да разговарят с мен на тема моята глухота, мислят, че ако говорим за нея, аз ще се разстроя, но това не е така. Аз се приемам такава, каквато съм и не се притеснявам да говоря за себе си.

 

От няколко месеца говорим с твоите приятели, които са се родили нечуващи и стигнахме до извода, че от една страна сте като всички ваши връстници, от друга – се различавате? По какво се различаваш ти от един твой връстник?

Това, че не чувам ограничава способността ми да възприемам речта по слухов път, но за сметка на това съм много наблюдателна, мога да отчитам по устните, забелязвам детайли и съм прецизна в работата си. Различавам се по начина на възприемане на света през образи, а не чрез звуци.

 

Какво трябва да знаем, когато общуваме с хора, които имат апарат, независимо дали кохлеарен или като твоя? Вие чувате, но все пак има обстоятелства, при които това остава по-трудно за вас. Кога ти е най-трудно?

При общуването трябва да се говори разбираемо и ясно, но не силно и изопачено. За да разбера човека срещу мен, той трябва да е с лице към мен и ясно да изговаря думите ясно. Трудно разбирам хора, които говорят бързо с почти затворена уста или имат мустаци. Най-трудно е, когато е шумно и тъмно. 

 

Къде и с кого се чувстваш най-добре?

Вкъщи с родителите ми. Чувствам се добре и когато общувам със сестра ми и братовчедката ми. Те много ми помагат, дават ми съвети и ме мотивират.

Също и с моя най-близък приятел,с когото израснахме заедно и имахме наистина прекрасно детство – забавления, весели игри, смях, пътувания. Той никога не е приемал за проблем това, че не чувам и направи моя живот цветен и забавен. И до днес ми помага в трудни моменти.

 

Кога си махаш апаратчетата? И чуваш ли нещо без тях?

Махам ги само когато спя, къпя се или плувам. Без тях нищо не чувам. Като малка криех апарата с косата си, защото се срамувах, но сега не се притеснявам от него.

 

Слушаш ли музика? Ако да, кой е любимият ти изпълнител?

Слушам много рядко музика. Харесвам различен стил музика без рок, метъл и чалга.Нямам любим изпълнител.

 

Иска ли ти се някога да се беше родил чуваща?

Да,бих искала да се бях родила чуваща. Интересно е какво е да си чуващ. 

 

Какво обичаш да правиш в свободното си време?

Обичам да излизам навън с приятели, да спортувам, да пътувам и да разглеждам книги за дизайн.

 

Как си представяш бъдещето? Къде и каква ще бъде Илинда след 20 години?

Искам да съм здрава,щастлива и да се радвам на живота, да изградя кариера, да имам мъж и деца.

 

Ако можеш сега да изкрещиш високо нещо на всички, които се отнасят с пренебрежение към вас, тези, които не чувате, какво ще бъде то?

Хората сами създават представата за различие по религия, цвят на кожата, външни белези. За съжаление, не само в миналото, но и в днешно време е така. Това,че съм глуха и не означава, че съм глупава или неспособна. Останалото е предразсъдъци.

*Една кампания на „Асоциация на родителите на деца с увреден слух“ (www.ardusbg.com) и Интервюто.

източник: interview.to

Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Марияна Петрова