Социалната изолация, преживявана като загуба на традиционното протичане на живота, преминава през различни фази – отрицание, тревожност, гняв, депресия, приемане (за повече инф. виж: Елизабет Кюблър-Рос). В зависимост от начините, по които биват интерпретирани те разкриват различни възможности за адаптация към определена ситуация.
Липсата на реален обект, към който могат да бъдат насочени емоции, чувства и мисли води до вътрешни противоречия между аргументите, които потвърждават или отхвърлят дадено твърдение и пренасочват към личности, явления и действия заместители.
Във формулировката на дадена житейска криза е необходимо да бъдат разгледани следните аспекти:
- Какво точно предизвиква тревогата – нашето здраве и/или това на близките ни; ограничената свобода и мобилност; нарушаването на обичайния дневен режим; загуба /промяна на работа; изменение на дългосрочни планове и приоритетни дейности; пренасищане и несъответствия в получаваната информация.
- Кои са водещите емоции и дали не маскират други: страх, вина, ужас, тъга, гняв, презрение, объркване, погнуса, разочарование, вълнение и др.
- Тълкуване на информацията, която получаваме както от собствените емоции, така и от външните източници.
- Алтернативи за търсене на равновесие между личността и средата.
Независимо, че емоциите могат да бъдат възприемани като алогични и ирационални, защото са по-архаична структура в сравнение с тази част на мозъка, която работи с мислене, анализ и решения, също така подлежат на наблюдение, самоизследване и пренасочване.
Информацията от своя страна бива филтрирана през т.нар. логически грешки и когнитивни (мисловни) заблуди. Някои от тях са:
- Мислене в абсолютни категории – черно или бяло, липсват нюанси.
- Генерализация – извод от едно събитие или характеристиката на една личност се приписва/прехвърля обобщено или се прави извод за цялото само по един елемент.
- Склонност за потвърждаване – с предимство се възприема информацията, която потвърждава желания резултат.
- „Закотвяне“ – възприемане на единична част от информацията, игнорирайки останалата.
- Adhominem (от лат.: „към човека“) – атакува се човекът (неговият характер, мотиви и т.н.), а не аргументът. Чрез характеристики на личността се оправдава истинността на дадено твърдение.
- Цитиране на авторитет – аргументът се вменява чрез акцентиране върху годините опит, звания и награди на човека, изказващ твърдението.
- „Чучело“ – спор срещу предварително създадена позиция, която е лесна за оборване, вместо споренето срещу позицията, която реално се поддържа от опонентите.
- Post hoc ergo propter hoc (от лат.: „след това, следователно поради това“) – Случило се е след определено събитие, съответно е било причинено от него, т.е. прави се заключение само поради близостта на събитията без доказана взаимовръзка между тях.
- и др.
Освен субективните фактори, повлияващи възприемането на информацията, тя е подвластна и на комерсиални и манипулативни практики, политически пристрастия и др. Разграничаването на фалшивите новини („fake news“) изисква прецизна проверка, съпоставка с други източници и здравословна доза скептицизъм. Пренасищането с еднообразна, „катастрофична“ (насочена единствено към негативните резултати) и апокалиптична картина разгръща не само границите на тревожността, но провокира и процес на десенсибилизация (т.е. прави човека безчувствен, некритичен).
„Личност“ произлиза от латинската дума persona, с която е назовавана театралната маска в древността. Със или без опредметени маски социалната идентичност изисква критичност не в смисъла на черногледство и фатализъм, а във възможностите на съмнението като градивна част на познанието за себе си чрез социалните процеси и обратното. Не защото тук и сега ще открием баланс – психиката се задвижва въз основа на противоположности – още според библейския разказ за Адам и Ева губим първоначалната животинска хармония с природата, раждаме се като човешки съществаи биваме изхвърлени от райската градина тогава, когато познаем контраста добро-зло.
Правото да се съмняваме не е в задължението да приемем или да отхвърлим, а да свалим „маските“ пред себе си.
Изготвил: Анна Ройдева