Причините за емоционалните и психически реакции към уврежданията могатда бъдат разгледани от три ракурса: социален, личен и комбиниран.
Според социалните интерпретации емоционалните затруднения липсват до момента на сблъсък със социалния контекст и отношението на обществото. Дотолкова доколкото личността се формира и в същото време диференцира въз основа на социалността, противопоставянето има съзидателна функция.
От гледна точка на личните интерпретации увреждането бива преживявано като символ на страха от загуба, но реакциите зависят от индивидуалния характер и опит на личността. Преживяването на страха е част от битието. Страхът не съществува сам по себе си, а притежава индивидуална форма. Съответно съществува само преживеният и отразен от един определен човек страх, който носи личностен отпечатък. Този личностен страх е резултат от индивидуалните условия на живот, заложбите и околния свят. Неговата история на развитие започва от раждането. Страхът органически е вплетен в живота, защото е обвързан с телесните, душевните и социалните стадии на развитие и прилежащите им кризи, изявявайки се при поемането на нови функции в общността и обществото. Разграничаването от общоприетото означава, че е необходимо да се осмелим да навлезем в новото и неизвестното.
Комбинираните интерпретации синтезират индивидуалното и социалното влияние и застъпват тезата, че хората с увреждания са обект на предразсъдъци, въздействащи върху тях, колкото и собствените им реакции към увреждането.
Тъй като вътрешноличностният конфликт не е нито само вътрешно, нито само външно обусловен, и потребностите, ценностните ориентации, светогледът, целите, интересите на отделната личност са социално детерминирани, а тяхната реализация е възможна само в социалното обкръжение на индивида, разделението между личните и социалните интерпретации е условно.
Първоначалната безпомощност, произтичаща от това, че носителите на увреждане или техните близки трябва да се научат да живеят постоянно наново в друг свят, с други, различни умения, препращат към Адлеровата концепция за малоценността. Овладяването и преценяването на средата с неразгърнати и неразвивани до момента умения е предизвикателство. Подобно на семейството, изграждащо първичната социална среда за детето, така и значимите близки на личността, която среща затруднения и препятствия, често са в ключовата позиция, определяща кои персонализиращи аспекти ще вземат превес в жизнения стил, който оказва влияние върху линията на движение в живота на човека. Паралелно с това има случаи, при които изкристализират нерешени отношения, които се разпростират върху цялостната способност на личността да се жизнеутвърждава.
Убежденията в рамките на жизнения стил могат да се категоризират по много начини. Един от вариантите е „Аз-концепция – Аз-идеал“ или „картина на света“ и „лични морални убеждения“. Несъответствието между убежденията може да доведе до чувство за малоценност. Човек, който има например убеждението, че „за да имам място, трябва да съм номер 1“ (Аз-идеалът в случая е „без увреждане“), но „съм номер 2“ (Аз-концепцията е „с увреждане“), ще се чувства малоценен. Тези убеждения – първичните чувства за малоценност, възникващи в резултат на безпомощността, и вторичните чувства за малоценност, произлезли от несъответствие в убежденията, съставляват жизнения стил. Въпреки че повечето от убежденията са безсъзнателни, индивидуалното поведение е по принцип в съответствие с тях. В рамките на същия жизнен стил човек може да се държи по полезен начин в живота, ако е насърчаван, и по болезнен, ако е обезкуражаван.
Емоциите имат цел. Те се генерират, за да движат хората по посока на техните цели. Емоциите, формирали чувство за малоценност, могат да бъдат задействащ механизъм, защото всички имат вътрешното знание, че са по-малко от това, което би трябвало и което могат да бъдат. Същевременно увреждането може да бъде буфер, т.е. да бъде натоварвано с малоценността, която иначе би имала другамаскировка.
Според Фром, природата на човека се отличава със своята биологична слабост, а също и със своите екзистенциални противоречия. Така човекът стои между живот и смърт, самота и обвързаност, свобода и детерминизъм, потребност от истина и самозаблуда, нагон и разум, съмнение и потребност от вяра.
Увреждането компресира и изостря необходимостта личността да се изправи лице в лице с тези противоречия в решаване на произтичащите функционални затруднения. В този смисъл социалната ситуация „увреждане“ е предизвикателство пред противопоставянето между свързаността и зависимостта, защото да бъдеш „здрав“ (без увреждане) също не означава, че си самодостатъчен.
Използвана литература:
- Димитров, Д. Конфликтология. София: УИ Стопанство, 2003.
- Корсини, Р. Енциклопедия по психология. Наука и изкуство, 1998
- Риман, Ф. Основни форми на страх,1961
- Ратнер, Й. Психоанализа. Класиците. Кибеа, 1990
- Хъдсан, Д. Причини за емоционалните и психически реакции на настъпилата слепота. Обучение и рехабилитация на зрително затруднени, 4/2000
Изготвил: Анна Ройдева – психолог; докторант по Социална психология