Какво помним и какво забравяме не е само количествен и/или качествен ориентир за възможностите на паметта, но и за личностните ни предпочитания, интереси, мотиви, степента, в която използваме въображението си, стремежа за разбиране и т.н. Също така е маркер за тревожността, която буди дадено преживяване, показател за нарушена концентрация, за промяна в емоционалното ни състояние и др.
Понякога носим предмет в джоба, с което искаме да си напомним нещо на по-късен етап. Когато пък желаем да забравим, отново използваме предмети като посредник – унищожаваме или ги отстраняваме, защото обвързваме и натоварваме с определен емоционален заряд.
В една изпитна ситуация или представяне пред голяма аудитория не ни притеснява само въпросът какво сме прочели/научили, а дали ще имаме достъп и как ще възпроизведем информацията. Затова и механично възприетото знание, в най-добрия случай, ни върши работа до преминаване ситуацията, за която е предназначено, след което се изгубва, защото не е вградено в мрежа с по-рано придобито.
Развитието на паметта е свързано със запаметяването на едни елементи посредством други. Мнемониката е съвкупност от техники за запаметяване въз основа на асоциации (свързване на един елемент с друг). Техниките преобразуват информацията в образи, защото именно те най-добре се запаметяват. Асоциацията, от своя страна, се изгражда чрез срещата на два елемента заедно и всяка последваща среща с единия води до появата на другия.
Една от най-известните мнемонични техники е наречена „Дворец на паметта“. Нейната история намира своите корени още в древността, когато бива използвана от известни оратори, за да подготвят безупречни речи.
Според някои източници първообраз може да бъде открит при аборигените и апачите, които използвали топографията (хълмове, камъни, потоци и др.),за да изграждат своите „пътища“ за припомняне.
Практически, техниката представлява поредица от увлекателни зрителни образи, подредени във въображаемо пространство, което познаваме добре и с лекота си представяме. Това може да бъде домът ни или маршрут, който изминаваме често.
От базово значение е да създадем устойчиви взаимовръзки, използвайки своето въображение. Ако например искаме да се научим да запаметяваме поредица от цифри, първата стъпка е да изградим асоциации на цифрите с образи, на които ги уподобяваме.
Това е само един пример. Няма правилни и грешни асоциации, стига те да останат фиксирани чрез конкретната въображаема история.
Втората стъпка е да създадем история, включваща асоциациите в поредността, в която искаме да запомним цифрите. Колкото по-забавна, абсурдна, цветна, нелогична, е историята, толкова по-вероятно е да повишим възможността за запомняне.
Пример за асоциации:
0 – глобус, планети, баскетболен кош, мишена, обръч, слънце, часовник
2 – лебед, динозавър, фламинго
9 – балон, змия
8 – очила, матрьошка, снежен човек, пясъчен часовник
7 – нос, светкавица
2 – лебед, динозавър, фламинго
6 – катинар, ухо, черупка на охлюв
4 – обърнат стол, врата, прозорец
6 – катинар, ухо, черупка на охлюв …
… и една фантастична история:
По Земята (0) бродил динозавър (2) и срещнал гърмяща змия (9), увита около пясъчен часовник (8), от който изскачали светкавици (7). Динозавърът (2) се изплашил и искал да се скрие в близкия замък, който се оказал заключен с огромен катинар (6). След това се опитал да влезе през прозореца (4), но той също бил заключен с катинар (6).
Без да се взираме дълго в цифрите вече знаем телефонния номер на АРДУС .При желание да си го припомним просто трябва да „извикаме“ историята с нейните акценти и цифрите ще се подредят.
Задача: Създайте „историята“ на телефон, който не знаете наизуст. След няколко дни „извикайте“ историята преди да се опитвате да си припомните самите цифри. Запишете ключовите думи, след което и цифрите, с които ги асоциирате.
Ако пък задачата ни е да запомним поредността на цветовете на дъгата, историята би могла да бъде следната:
Дядо Коледа (червено) хапвал портокали (оранжево) насред огряна от жарко слънце (жълто) гора (зелено) и в този момент небето (светлосиньо) потъмняло (тъмносиньо) и завалели бонбони с формата на теменужки (лилаво).
Тези наглед странни истории са контрастни на традиционното възприемане и поради тази причина има по-голямо вероятност да изведем спомен за тях.
За да не забравяме къде оставяме ключове, важни документи, телефон, очила и т.н. може да използваме образа на детектив от любим роман или филм, който вади предметите от сейф (въображаемо поставен на съответните места, където сме оставили предметите).
За да изникват с лекота имената на хора, докато се запознаваме, можем да си представяме как се разхождат или пият кафе с наш приятел/близък/известна личност/герой от любим наш роман/разказ/приказка със същото име.
При упражняването на подобни техники основното противоречие произтича от логиката, чрез която сме привикнали да възприемаме информация до момента и странното усещане за абсурдност на взаимовръзките и историите, в които ги въвличаме. Именно това е и причината те да оставят трайни „отпечатъци“, улесняващи възпроизвеждането им.
Какви са признаците, по които можем да търсим паралел между мнемониката и жестовия език?
- Борави с образи. Всяко от мануалните изображения (формата на ръката) носи свой конкретен смисъл.
- Жестовете притежават своя динамика, т.е. всеки жест е придружен от съответно за него движение.
- Двигателната памет бива най-устойчивата, защото веднъж усвоено моторно умение (каране на колело, плуване, писане, свирене на инструмент и др.) не се забравя, с изключение на случаите, когато има травма или заболяване на мозъка.
Ключовите компоненти на мнемониката се съотнасят с характеристиките на жестовия език, защото динамичните картини са в основата и на двете. За да бъдат използвани като паметов стимул е необходимо да бъдат поставени в контекст, мрежа от взаимовръзки. По този начин жестовият език би могъл да разшири функциите си и освен като език за комуникация да се използва и като техника за запаметяване, което ще даде възможност повече хора да се запознаят с него и да преодолеят социалните бариери при употребата му с неговите основни носители – глухите хора.
Изготвил:
Анна Ройдева – психолог; докторант по Социална психология