Как мозъкът обработва жестовия език (език на знаците[1]) е една загадка с частични отговори. Известното до момента е, че при по-голямата част от хората лявото полукълбо е доминиращо при обработката на различните аспекти от езика (говорене, слушане, писане, четене), защото при претърпяно увреждане на лявото полукълбо – например при инсулт или черепно-мозъчна травма – има затруднения в изговора и разбирането на езика.
През 19 век учените извършват голям напредък в идентифицирането на областите на мозъка, участващи в речта. Френският невролог Пол Брока открива, че пациентите, които разбират говоримия език, но срещат затруднения във възпроизвеждането са имали увреждане на част от лявото полукълбо на мозъка, станала известна като зона на Брока, а германският лекар Карл Вернике установява, че пациентите без нарушения на речта, но със затруднения в разбирането обикновено имат увреждане на друга част от лявото полукълбо, която е наречена зона на Вернике.
Увреждането на зоната на Брока, която се намира в близост до моторната кора, контролираща устата и устните, обикновено поражда трудности в производството на реч. Способността на човек да комуникира или да разбира разговора остава съхранена и той може да не е в състояние да образува изречения, но да използва единични думи, кратки фрази и евентуално да кима или да клати глава в отговор.
Разбирането на речта до голяма степен се припознава със зоната на Вернике, която се намира близо до слуховата кора – тази част от мозъка, която получава сигнали от ушите. Чуващи хора с увреждания в зоната на Вернике обикновено имат плавна реч, но може да си съчиняват думи и дълги изречения, които нямат значение.
Ако зоната на Брока участва само в производството на реч, а зоната на Вернике в разбирането на речевите звуци, тогава може да се очаква, че визуалните езици (като езика на знаците) остават незасегнати, когато тези области са увредени, но те не го правят.
Едно от базовите изследвания в тази област е на наградения екип Edward Klima и Ursula Bellugi. Те открили, че глухите лица, които са имали лезии в зоните на Брока и Вернике, са произвели значително повече грешки при именуване, повторение и разбиране на изречения, отколкото глухите с увредено дясно полукълбо.
Дясното полукълбо на мозъка участва повече в зрителните и пространствени функции, отколкото лявото, но това не означава, че дясното полукълбо изобщо не участва в производството и разбирането на езика на жестовете. Тези открития обаче потвърждават, че въпреки различията в модалността, езикът на знаците и говоримите езици са засегнати по близък начин при увреждане на лявото полукълбо на мозъка.
Увреждане на дясното полукълбо на мозъка много рядко води до такива езикови смущения, по-често е свързано със зрително-пространствени проблеми.
Доскоро повечето изследвания по този въпрос се основаваха на изучаването на говорими езици. Обобщено и условно се приема, че лявото полукълбо се асоциира с езика, а дясното с пространството.Но дали мозъчната организация на езика наистина се основава на функциите на слуха и говоренето? Един от начините за изследване на този въпрос е изучаването на език, който използва различни сензорни и двигателни канали.
Серия от анализи на отделни случаи (case studies) на глухи хора с мозъчни увреждания, за които жестовият език е първи, показват същите закономерности, както при чуващите (Poizner, Klima, & Bellugi, 1987; Corina, 1998; Hickok, Love-Geffen, & Klima, 2002; Marshall, Atkinson, Thacker, Woll, & Smulevitch, 2004). Отделните случаи не са недвусмислено доказателство и остава въпросът в каква степен обработката на езика на знаците изисква принос и от дясната хемисфера.
Изследванията на говоримите езици показват, че тя има жизненоважни функции за езика. Те включват описанията на събитията и начините, по които се свързват помежду си – чрез изречения, поредност от фрази, вариращи в зависимост от прозодиката (ритъм, интонация, ударение). Дясната хемисфера изглежда поддържа тези функции и в жестовите езици (Hickok et al., 1999). Някои изследователи обаче подозират, че езикът на знацитеможе да ангажира дясната хемисфера в още по-голяма степен от говоримия език, което обаче не означава, че жестовите езици са изключително пространствени и непоследователни в своите езикови структури (Liddell & Johnson, 1989; Sandler, 2006). Проучванията на мозъчните увреждания показват областите, които са значими за изпълнението на определена задача, но не могат да покажат всички, които всъщност са ангажирани.
Позитронно-емисионната томография (PET) и магнитно-резонансна томография (MRI) са два метода, които предлагат по-ясен поглед върху мозъчните зони, които са активни по време на умствени задачи. Всяко невроизобразяващо проучване до момента съобщава за активиране в левите долни фронтални области при употреба на езика на знаците. Зоната на Брока винаги е ангажирана и винаги се наблюдава доминация на лявата хемисфера.
Много от знаците имат връзка с референтите[2] от реалния свят (например: къща) или може да се представя определена визуална характеристика на референта (например: изобразяване на котешки мустаци, означаващо „котка“). Пациентите с увреждания в лявата хемисфера често не могат да произвеждат подобни знаци в отговор на „Покажи ми знака за „четка за зъби“, но могат да произведат пантомимично действията, предизвикани от въпроса „Как си миете зъбите?” (виж Corina et al., 1992; Marshall et al., 2004). Това показва разграничаване между знаците като езиков конструкт, при който се наблюдават нарушения и жестовете, при които не са регистрирани нарушения.
Проучвания на езиковото латерализиране[3] показват, че 82-96% от десничарите използват предимно лявото си полукълбо за обработка на говоримия език (Knecht, Deppe и др., 2000; Knecht, Drager и др., 2000; Springer и сътр. , 1999). По същия начин проучванията на лезиите и невроизобразяването показват, че езикът на знаците разчита на лява латерализация както за разбирането, така и за производството (Bellugi, Klima, & Poizner, 1988; Corina, 1999; Corina et al., 1999; Damasio, Bellugi, Damasio , Poizner, & Van Gilder, 1986; MacSweeney, Capek, Campbell, & Woll, 2008; MacSweeney, Waters, Brammer, Woll, & Goswami, 2008).
Corina, San Jose-Robertson, Guillemin, High и Braun (2003) изследват продуцирането на глаголи с една ръка в американския език на знаците и резултатите показват активиране на зоната на Брока, независимо дали е използвана доминиращата дясна или недоминираща лява ръка. Следователно, доминирането на дясната ръка привъзпроизвеждането на знаци вероятно няма да бъде непосредствен аргумент за приоритетна лява хемисфера при употребата на жестовите езици.
Съвременните проучвания използват транскраниална доплерова сонография (TCD) (Gutierrez-Sigut, Payne и др. (2015) за изследване на латерализацията. Участниците изпълняват фонологични[4] и семантични[5] задачи. Резултатите показват липса на значителни разлики в латерализацията: фонологични – 77% спрямо семантични – 82%.
В друго изследване участниците правят преценка за рими (Payne, Gutierrez-Sigut, Subik, Woll и MacSweeney, 2015). Само 66% от участниците са с латерализация на лявото полукълбо. Това предполага, че видовете задачи могатда повлияят проявите на латерализацията и че е от решаващо значение да се възприеме многоизмерен подход чрез изследователски задачи, генериращи различни стратегии във възприемащия, защото едни проучвания разкриват възприемането на езика на знаците като ляво, докато други, особено тези, които включват глухи, съобщават за допълнително активиране на дясна хемисфера.
Подобни изследвания ще продължат да се провеждат и в бъдеще с цел преодоляване на техните дискусионни аспекти:
- Ниво на грамотност на изследваните лица;
- С какво се сравнява езикът на знаците: писмена, говорима или аудиовизуална реч;
- Двуезичието на изследваните лица;
- Екстраполиране на резултатите и при други жестови езици, а не само при английския и американския език на знаците.
Като че ли аргументацията чрез медицински изследвания на този въпрос търси доказателство на един социален феномен. За да изрази своите мисли, чувства, емоции, усещания, възприятия, знания, опит, принадлежност, човек търси тяхната езикова репрезентация. Дали тя ще бъде словесна или динамична картина (чрез езика на знаците) е теоретично поляризиране. В социалните (словесни) интеракции често пъти думите не стигат или са неточни, тогава се обръщаме към телесния израз – усмивка, прегръдка, ръкостискане, „пронизване“ с поглед … За да изразим автентичната си близост казваме, че се разбираме „без думи“.
Във функционален план езикът на знаците е средство за обмен, както и словесният език. Както единият, така и другият са овладяеми в различна степен в зависимост от социалния контекст и личностовата конституция.
Взаимодействието и взаимообогатяването са „латерализирани“ във възможността словесният и езикът на знаците да припознаят единството в различните му форми, така както всяка идентичност търси индивидуалността си чрез проявата й в колективното.
––––––––––
[1] Бел. авт.: Езикът е система за кодиране и декодиране на звуци и/или знаци, оттам се възприема, че по-точен превод на „sign language“ е „език на знаците“.
[2] Обект от извън езиковата действителност.
[3] Лява или дясна доминация при двойните органи на тялото.
[4] Фонология – изучава звуковете на речта от гледна точка на тяхната смислоразличителна функция.
[5] Семантика – изучава значенията на думи, фрази.
Източници:
- https://academic.oup.com/jdsde/article/13/1/3/500594
- https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4918793/?fbclid=IwAR30GI8ZehIi90jvP1OJrNuEnZ87vWqAGiX1cvS54i2LXqwmV2ZWyTJWu_c
- https://theconversation.com/what-sign-language-teaches-us-about-the-brain-29628
- file:///C:/Users/Anna/Downloads/Payne_Neurospchologia2015.pdf
Изготвил:
Анна Ройдева – психолог; докторант по Социална психология