Русалия, за която синият цвят ухае на море
Обикновени деца с необикновен слух . Интервю
Проект „Обикновени деца с необикновен слух“ се осъществява от Сдружение „Асоциация на родителите на деца с увреден слух“ (www.ardusbg.com) с финансовата подкрепа на Агенция за хората с увреждания.
източник: www.interview.to
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Марияна Петрова
„Започнах да говоря една година след това, т.е. когато бях вече на 4. Много трудно се научих да произнасям звука „К“. Вместо „коте“ казвах „оте“. Даже мама се е притеснявала, че няма да го науча, но съм успяла. Сега обичам и да пея. Когато махна апаратите си, чувам само ако някой свири с уста или извика силно, но аз ги махам единствено, когато спя или се къпя.“
Русалия Пиндева е последното и най-малко дете, което срещаме във връзка с проекта „Обикновени деца с необикновен слух“. Тя е само на 13, справя се добре с балета, рисуването и мечтае да стане шампионка по фигурно пързаляне. Ето какво ни разказа за себе си:
Здравей, Роси! Ти си само на 13, целият ти живот е пред теб. За какво мечтаеш?
От скоро тренирам фигурно пързаляне и това много ми харесва. Мечтая да стана известна фигуристка, да се състезавам и печеля медали. Друга моя мечта е да имам лято, изпълнено с пътувания, както в България, така и в чужбина.
Какво най-много обичаш да правиш, когато си сама?
Когато съм сама, най-много обичам да рисувам и да играя с моята котка Куки – така и казвам на галено, макар че тя се казва Русалия също като мен.
Чуваш посредством слухови апарати, тоест не си родена напълно глуха, а с частична глухота. Какво чуваш, когато ги махнеш?
Бях на 2 години и 8 месеца, когато започнах да нося слухови апарати и започнах активна рехабилитация в Център Яника при Марина Тодорова. След това ме преместиха в 101-ва детска градина „Ябълково градина“, където с мен работеше Невена Михайлова. Започнах да говоря една година след това, т.е. когато бях вече на 4. Много трудно се научих да произнасям звука „К“. Вместо „коте“ казвах „оте“. Даже мама се е притеснявала, че няма да го науча, но съм успяла. Сега обичам и да пея. Когато махна апаратите си, чувам само ако някой свири с уста или извика силно, но аз ги махам единствено, когато спя или се къпя.
Случва ли се в училище да се държат с теб по различен начин, защото си с апаратчета?
В детската градина си имах приятелка, но майка й не позволяваше да играе с мен, защото нося слухови апарати и тя щяла да иска да има. В училище моите съученици знаят, че имам проблеми със слуха и ми помагат, когато не съм разбрала нещо. Не мисля, че се държат по различен начин с мен. Те ме приемат такава каквато съм.
Какво искаш да кажеш на всички, които се държат лошо с деца, които не чуват?
Бих им казала, че трябва да са добри и да не се подиграват.
Какво е най-трудното нещо в живота на дете, което не чува като останалите?
Най-трудно ми е, когато някой е с гръб или е далеч от мен, и ми говори. По тази причина Ковид пандемията за мен, както и за всички хора с увреден слух, бе още по-голямо изпитание, заради маските, които покриват устата. Също така, по-достъпна за мен е телевизията, когато е със субтитри.
Ако можеше да промениш едно нещо в себе си, какво щеше да е то?
Нищо не бих променила живота си, нито искам аз да се променям.
Каква е твоята суперсила?
Моята супер сила е да рисувам, а любимият ми цвят е син, защото ми мирише на море.
Разбрах, че обичаш да пееш „Обичам те, Родино“ на Любомир Пипков. А каква музика обичаш да слушаш?
Обичам да слушам английска музика, а любимата ми песен е – „I wanna be yours“ на Arctic Monkeys.
Играла си балет. Какво ти харесваше най-много в залата?
Най-много ми харесваше да участвам в концерти с балета, защото обичам да ни гледат хората.
Кои са най-добрите ти приятелки?
Имам много приятели и чуващи и с увреден слух, но най-добрите ми приятелки са от училище – Мартина и Виктория.
Каква искаш да станеш като пораснеш?
Когато порасна, искам да стана зъболекар или коремен хирург, и да лекувам хората.
Ако можеше да извикаш нещо толкова силно, че да те чуе целия свят, какво ще е то?
Искам да извикам – „Обичам моя живот!“
