Димана, ама ти наистина ли не чуваш?!

Обикновени деца с необикновен слух . Интервю

Проект „Обикновени деца с необикновен слух“ се осъществява от Сдружение „Асоциация на родителите на деца с увреден слух“ (www.ardusbg.com) с финансовата подкрепа на Агенция за хората с увреждания.

източник: www.interview.to

Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Марияна Петрова

„Дядо е бил сигурен, че не чувам, защото не съм реагирала, когато ме е викал, докато мама обратното – била е сигурна, че всичко ми е наред, защото съм правила всичко, което и другите деца са правили. Един ден с мама сме се разхождали, правили са ремонт на улицата, шумът е бил непоносим, но аз не съм реагирала. И така е започнало всичко.“

За Димана въпросът „Ама ти наистина ли не чуваш?“ е един от най-глупавите, които е чувала, но вярвайте ни – ако я срещнете и поговорите с нея, това няма да е въпрос, а откровено възклицание. Тя попада в Интервюто като част от кампанията „Обикновени деца с необикновен слух“, но сме сигурни, че нейната увереност, интелект и любопитство към света, ще я заведат на места, за които ще имаме поводи да си говорим отново. Като начало, след няколко месеца заминава да учи в Кларксвил, Тенеси, където си е извоювала място по програмата „YES Kennedy-Lugar Youth Exchange Program“.

Представяме ви Димана Илиева и я оставяме да разкаже за себе си с няколко думи.

„Здравейте, казвам се Димана и съм на 16 години от Русе. Уча в езикова гимназия с чужд език френски, който не ми се отдава толкова, но за сметка на това започнах да уча италиански и ми харесва и то много. Напълно глуха съм, без кохлеарните си импланти нищо не чувам, оправям се като чета по устните. Имплантирана съм на двете уши, първо на лявото, после на дясното. От малка обичам да чета и да играя. Като по-голям човек не мога да играя толкова много, но любовта ми към книгите си е същата. Гледам много филми и излизам с приятели постоянно. Любима дума за всеки може да означава нещо различно, дума, която я повтарят често, дума, която е свързана с хубав момент или пък дума с хубаво значение. В моя случай е последното, мисля че е щастие, емоция, която е ключът към спокойствието.“

Здравей, Димана! Къде се намираш, когато започваш да отговаряш на тези въпроси?

Харесвам всяко място, от което мога да гледам залези, затова кеят на Русе ми е най-любим. Кеят ни е ремонтиран и е станал страхотно място за разходка. Много приятно място през цялата година. На кея си имам една любима пейка, няма да казвам коя е, за да не ми я вземете (смее се).

Родила си се преди 16 години и родителите ти са разбрали, че не чуваш. Разказвали ли са ти как се случило това?

Да, разказвали са ми. Дядо е бил сигурен, че не чувам, защото не съм реагирала, когато ме е викал, докато мама обратното – била е сигурна, че всичко ми е наред, защото съм правила всичко, което и другите деца са правили. Един ден с мама сме се разхождали, правили са ремонт на улицата, шумът е бил непоносим, но аз не съм реагирала. И така е започнало всичко.

Чуваш посредством кохлеарни апарати – кога са ти сложени и коя е била първата ти дума?

Имплантите са ми поставени, когато съм била на 2 годинки на лявото ухо, а на дясното – на 3. Когато са ми включили процесора на лявото ухо, мама ми е разказвала как са ми светнали очите, ама в буквалния смисъл. Много обичах да ходя на рехабилитация при Руми и Хриси (Румяна Василева и Христина Славкова – слухово-речеви рехабилитатори), защото после винаги имаше нещо сладко за награда, ако съм се справила добре. Първата ми дума е била от някакви измислени срички и се получило „риба“, само че не съм казала „р“ ами нещо като „ль“.

Казваш, че в теб има „две Димани“. Обясни ни повече – кои са тези две Димани и какво ги различава една от друга?

Хахах, „двете Димани“. Те са на практика еднакви, само че едната носи апарати и чува всичко около себе си, а другата е без апарати.

Коя от двете Димани е по-смела?

Със сигурност чуващата Димана, тя не се притеснява от това, че не е разбрала събеседника отсреща, защото знае, че е опитала. Тя е общителната Димана, тя излиза от зоната си на комфорт, за нея всичко е възможно, стига да опита. Другата Димана – нечуващата, е по-плаха, защото й е ясно, че няма да може да разбере всички. Понякога ще й стане тъжно, че не е чуваща.

Кой е най-големият ти страх?

Имам фобия от змии. А ме е страх от това да не успея да сбъдна мечтите си, да не успея да направя 16-годишното ми аз гордо.

Каква е твоята супер сила?

Може би не е суперсила, но за мен си е – мога да чета по устни.

Възползвала ли си се от това умение, за да „подслушаш“ чужд, интересен разговор?

Хахахах, много често, вече даже го правя и несъзнателно, когато се притеснявам да се включа в разговор с непознати, се опитвам предварително да разбера за какво си говорят и някак си успявам да се присъединя. Всички казват, че съм много социална, а според мен само изглежда така. Притеснителна съм си, много мисля дали ще се харесам на човека отсреща, също така се притеснявам от това дали ще разбера или чуя какво говори събеседника.

Как те приемат връстниците ти, съучениците ти?

Като напълно нормален човек, за което съм им много благодарна. Помагат ми – например, когато ми свършат батериите на апарата в училище, казвам на съученика до мен и той предупреждава учителя.

При запознанство с нови хора, казваш ли им, че чуваш посредством кохлеарни апарати или няма нужда от такива уточнения?

Вече не уточнявам, те разбират впоследствие. Много обичах, когато бях по-малка и си играех с непознати деца и в края на срещата ни да им казвам, че не чувам, в повечето случаи не можеха да повярват.

Имало ли е случаи, в които ти е било неловко, че не чуваш като останалите?

Имало е, всеки глух е имал, но съм се научила да не обръщам внимание. Когато „пораснах“, започнах много да не се интересувам от мнението на хората. Избягвам мероприятия с много и непознати хора. Ставало ми е тъпо, когато другите си говорят и се чувстват длъжни да ми обясняват какво се случва, за да не съм изолирана.

Когато си махнеш апаратчето, за теб настава пълна тишина. Опиши ни я.

Това ми един от най-любимите въпроси. Казвам на хората да си представят черна стая, с черни стени, тавани, мебели, без никаква светлина. Стаята също така е звукоизолирана, така че само да чуваш мислите си. Това за мен е „пълната тишина“, място на което си спокоен, сам със себе си.

Кой е най-глупавият въпрос, който ти задават във връзка с апаратите?

Ама наистина ли не чуваш? „

Мислиш ли, че ако беше родена чуваща, щеше да бъдеш различен човек сега?

Може би, не съм се замисляла, но знам, че нямаше да мога да срещна такива невероятни хора.

Ако можеше да промениш едно нещо в себе си, какво щеше да е то?

Не мисля, че има нещо такова. Смятам, че хората вечно се променят и ако имам някакъв недостатък, с времето ще го променя.

Предстои ти голямо пътуване и приключение. Разкажи ни за това?

Ще сбъдна моята мечта от малка. Ще замина за САЩ и ще прекарам една учебна година в Кларксвил, Тенеси. Ще живея в приемно семейство. Кандидатствах по програмата „YES Kennedy-Lugar Youth Exchange Program“ и взеха че ме одобриха. Аз самата нямах много време да го осмисля. Колкото се вълнувам, толкова се и притеснявам.

Как се виждаш след 10 години?

Най-важното – здрава и щастлива, надявам се вече завършила образование и работеща мечтаната ми работа.

Коя е любимата ти дума?

Нямам любима дума, всяка дума, която е свързана с хубав момент или преживяване, е хубава.

Ако можеше да извикаш нещо толкова силно, че да те чуе целия свят, какво ще е то?

Обичайте се и пътувайте повече!