Гого, Божидар и Мати в океана на живота

Обикновени деца с необикновен слух . Интервю

Проект „Обикновени деца с необикновен слух“ се осъществява от Сдружение „Асоциация на родителите на деца с увреден слух“ (www.ardusbg.com) с финансовата подкрепа на Агенция за хората с увреждания.

източник: www.interview.to

Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Марияна Петрова

„Трудно разбирам какво ми говорят хората, когато са с гръб към мен, говорят тихо или пък наоколо е шумно. Спомням си, че съучениците ми се събираха на група и си говореха с гръб към мен, за да не чуя какво си говорят, беше ми много обидно.Не искаха да играят с мен, защото не съм чувал и разбирал нищо.“

Дали фактът, че не чуват без апарати или любовта им към плуването ги е събрала, няма как да знаем. Важното е, че Божидар, Георги и Матей се озовават често заедно във водата за тренировки и състезания, а този път и за снимките на Интервюто. Оставихме тези симпатични младежи да се представят сами, а след това и ние им зададохме няколко въпроса.

За плуването, за медалите, за победите, чуването и нечуването, за добрите и лошите срещи по пътя, за океана на живота, Интервюто разговаря с Георги, Божидар и Матей като част от кампанията „Обикновени деца с необикновен слух.“

Здравейте, аз съм Божидар на 15 години съм, ученик съм в 7-ми клас. През свободното си време обичам да тренирам, да излизам с приятели, да играя на компютъра.

Любимата ми дума е „приятели“, защото обичам да излизам с приятелите си. Страх ме е да не загубя майка си и да не остана сам.

Моята супер сила е, когато плувам и да поставям нови рекорди.

Мечтата ми е да стана шампион по плуване и да участвам на световни състезания, но понеже това е трудно постижимо, реших за сега да стана бизнесмен – да инвестирам пари на световната борса.

Здравей, Божидар! В представянето си си написал почти всичко за теб, но си пропуснал нещо – колко си висок?

Висок съм 186 см.

Всичко, което разказваш за себе си, те описва като едно обикновено симпатично 15-годишно момче. Но има нещо, което те отличава от връстниците ти. Какво е то?

Единственото нещо, което ме отличава от връстниците ми е това, че не чувам.

Ти си със слухов апарат. Какво чуваш, когато го махнеш?

С лявото ухо чувам слабо, а другото е „изключено“, не чувам почти нищо. За мен тишината е спокойствие, но се чувствам гадно, когато не мога да разговарям с хората около себе си.

Казваш, че притежаваш умението да игнорираш хората, които те обиждат. Случва ли се често това?

Преди често ми се налагаше да игнорирам съучениците от класа ми, които ме обиждаха и ми се подиграваха. В четвърти и пети клас започнаха да ми се подиграват и от другите класове. Питаха ме нещо, думите които ми казваха, аз не ги знаех и те започваха да ми се подиграват, че не мога да говоря и не разбирам какво ми говорят. Това ми беше страшно неприятно. По този начин ме унижаваха пред другите деца.

Сега е различно, защото съм в ново училище. Уча в специализираното училище за деца с увреден слух. Там всички ученици са нечуващи и аз не съм различен. Там ми е спокойно.

Какво би искал да кажеш на тези, които те обиждат?

Да се научат как се уважават хората с проблеми.

Кога ти е най-трудно да разбираш какво говорят останалите?

Трудно разбирам какво ми говорят хората, когато са с гръб към мен, говорят тихо или пък наоколо е шумно. Спомням си, че съучениците ми се събираха на група и си говореха с гръб към мен, за да не чуя какво си говорят, беше ми много обидно. Не искаха да играят с мен, защото не съм чувал и разбирал нищо.

Най-добре се чувствам вкъщи, с кучето и папагала. Кучето ми се казва Сара. Тя е порода немска овчарка и много обича да си играе с мен и мама. Папагалът се казва Роки, много сладък. Сутрин, за да ме събуди, (има една играчка със звънче) хваща звънчето с човката и започва да звъни. Когато съм на компютъра, той ми каца на главата и гледа какво правя. Много обича да си свири с мама – той свири, тя му отговаря със свирене и е много забавно с него.

Какво си мислиш, докато плуваш, докато си под водата?

Докато съм под водата, си мисля как един ден ще стана шампион на Олимпийските игри.

Кой е най-големият ти страх?

Най-много ме е страх да не загубя майка си и да остана сам.

Каква е твоята супер сила?

Моята супер сила е да плувам и да поставям рекорди. Притежавам и умението да игнорирам хората, които ме обиждат, и така да им показвам, че не ми пука за техните думи.

Как си представяш живота си след 10 години?

Мечтата ми е да стана шампион по плуване и да участвам на световни състезания, но това е трудно постижимо, защото конкуренцията е много силна и трябват много усилени тренировки. Когато завърша образованието си искам да стана бизнесмен и да инвестирам пари на световната борса.

Искам да уча за програмист на компютърни системи и програми. Да си създам моя фирма и да създам работни места. Като начало бих си създал свой сайт, ще купувам разни неща на по-ниска цена и ще ги продавам с малка печалба, бих намерил магазини, които биха се съгласили чрез моя сайт да ги рекламирам и да им продавам продуктите. И лека полека напред към по-високо ниво на инвестициите.

Ако можеше да промениш едно нещо в себе си, какво ще е то?

Да не дразня приятелите си понякога.

Коя е любимата ти дума?

Любимата ми дума е „приятели“, защото много обичам да съм с приятели, да се разхождаме в парка, да им помагам понякога.

Ако можеше да извикаш нещо толкова силно, че да те чуе целия свят, какво ще е то?

„Уважавайте хората с проблеми!“

Здравейте, аз се казвам Гого и съм на 15 години, уча в Професионална гимназия по електротехника и автоматика „Киров“. В 8-ми клас съм и съм роден в гр. Добрич, но от много отдавна живеем в София.

Обичам да карам колело, така се чувствам свободен. Тренирам плуване от 9 години и имам много медали. Тренирам още волейбол, бадминтон, а от тази година започнах и спортен рафтинг. На 16-ти май заминавам за Сърбия на състезание по рафтинг.

Когато порасна, искам да стана спортист. Силата ми е в спортовете, които тренирам. Стрихме е само от много високо.

По-рано имах само един приятел, но сега имам много приятели! Най-много са приятелите ми с увреден слух като мен или тежкочуващи.

Здравей, Гого! Спомняш ли си първият ти урок по плуване?

Да, помня. Треньорът беше строг и не се разбирахме много добре.

Ти се си родил напълно глух и за да чуваш, имаш имплантирани кохлеарни апарати. Трябва ли да махаш външната им част, за да влезеш в басейна?

Да, трябва, за да не го намокря. Също го махам, когато спя.

Как чуваш треньора без него?

За да комуникираме по-добре започнахме да използваме жестове, за да разбирам лесно и по-бързо да се развивам. Показва ми колко дължини и какъв стил трябва да плувам с жест. Сега тренировките са много по-лесни.

Как се чувстваш във водата?

Обичам да плувам и когато водата е топла, се чувствам добре. Смятам, че тя измива всичко негативно, което съм преживял през деня. Тренирам плуване от 9 години и имам много медали. Тренирам още волейбол, бадминтон, а от тази година започнах и спортен рафтинг.

Какво си мислиш, докато плуваш?

Не мисля за друго, а мисля колко дължини съм направил и следя темпото на стила.

Кой е най-големият ти личен рекорд в плуването?

Рекордът ми в стил кроул е 50 метра за 32 секунди, а за другите стилове не си знам времената.

От както те е страх?

Страхувам се от високо, но най -големият ми страх е да не загубя приятелите си.

Кога се чувстваш истински свободен?

Когато карам колело в планината, тогава се чувствам истински свободен.

Каква музика обичаш да слушаш?

По принцип нямам любима музика, но повечето слушам фънк.

Какво за теб е тишината? Как би ни я описал?

За мен тишината е самота. Защото когато съм в тишината, аз не знам какво се случва около мене и мисля, че никой не говори с мен, защото не чувам.

Как се отнасят връстниците ти с теб?

В училище всички ме приемат такъв какъвто съм, но повечето ми приятели са глухи. В първото училище имах само един приятел, защото другите ме намираха за различен от тях. Сега в новото ми училище имам вече много приятели. Имам и нови запознанства с по-големи ученици от 10 клас, които ме канят да се включвам с тях в залата по волейбол и казват, че съм невероятен разпределител.

Кога ти е най-трудно да чуваш или разбираш нещо?

Когато съм в шумна среда не разбирам какво ми говорят. В старото училище имах един приятел Иван, който винаги ми помагаше. Обясняваше какво са казали учителите и какви домашни имаме.

Кога са поставени кохлеарните ти апарати?

Аз не съм се родил глух, разболял съм се от менингит и така съм загубил слуха си. Сега чувам с имплант. Бил съм на две години и един месец, когато съм имплантиран. Няколко години не съм чувал и говорил, въпреки поставения имплант. Дори професор Попова от болница „Царица Йоанна – ИСУЛ“, в която съм опериран, е мислела, че никога няма да започна да чувам, защото не съм реагирал по време на настройките. Затова сме дошли в София. А иначе съм роден в град Добрич, там съм живял първите си години от живота, но след преместването в София, за първи път съм започнал да говоря.

Било е много трудно да се преместим да живеем в София, защото е трябвало да оставят по-големия ми брат Емо да живее сам в Добрич. Родителите ми са имали магазини за дрехи в Добрич и във Варна, които се наложило да затворят.

Какъв искаш да станеш като голям?

Искам да стана професионален състезател по волейбол и да съм част от националния отбор.

Ако можеше да промениш нещо в себе си, какво ще е то?

Ако мога нещо да променя в себе си, то това е да не нося очила и да съм в спортна форма постоянно.

Коя е любимата ти дума?

Любимата ми дума е „приятелство“.

Ако можеше да извикаш нещо толкова силно, че да те чуе целия свят, какво ще е то?

Ако мога да извикам толкова силно, че всички да ме чуят, аз ще изкрещя: „Хора ,пазете природата, тя е наша майка!“

Аз съм Мати от Габрово. В 8 клас съм, уча в ПТГ „Д-р Василиади“, със специалност „Приложна графика“. Много ми е лесно и интересно, може би защото много обичам математиката – тя ми е любимия предмет!

Тренирам плуване, волейбол и шах. От плуването вече имам много, много медали. Любимата ми дума е „герой“! Когато порасна, искам да съм шофьор на камион, да карам огромна и страшна машина!

Силата ми е в плуването, развивам страхотни скорости във водата.

Искам да имам много приятели, още повече от тези, които имам в момента.

Здравей, Мати! Кое място зае на последното състезание по плуване?

Две първи места и едно второ място.

Колко медала имаш вече?

Имам вече 21 медала и съм изключително щастлив и горд с успехите си. Тренирам усилено и смятам, че медалите са моята заслужена награда.

Къде ги държиш?

В моята стая на шкафа, за да ги гледам всеки ден и да съм още по-усърден в тренировките.

Ти си с кохлеарни апарати. Кога са ти ги поставили?

Родил съм се глух. Родителите ми са чуващи. До 2-годишна възраст съм живял на един прекрасен гръцки остров – нечуващ, щастлив и винаги усмихнат. След това родителите ми решават да ме имплантират. Преместихме се да живеем в България, в София. Прочух трудно, учех всеки ден … не приех лесно апаратите, с които ме имплантираха.

Спомняш ли си нещо от това време – казваш, че си учил проговарянето всеки ден?

Слушах звуци и повтарях думички. Всеки ден ходех на рехабилитация и работех с мама у дома. Беше много трудно да започна да разбирам и да говоря. Положих много усилия и благодаря на моите родители за тяхната упоритост и любовта.

Имаш ли спомен от първия момент, в който чу ?

Не, нямам. Чуването с имплант не е като обикновеното чуване. Когато си роден глух трябва да се научиш да разпознаваш звука. Да го уловиш да осъзнаеш откъде идва и кой издава този звук. часовник, кола или животно. Да си имплантиран не означава, че веднага започваш да чуваш като всички. За нас това е дълъг и продължителен процес на учене. Най-трудно е да разбираш човешката реч. Думите не просто трябва да се чуват и повтарят, но и да се изпълнят със съдържание. Трудно е чуващ да разбере за какво говоря, но за нас – хората с увреден слух, чуването се учи.

Как родителите ти разказват тази история? Сигурно им е било много трудно.

Моите родители не са говорили с мен по този въпрос. Предполагам, че им е много трудно да споделят с мен чувствата си от този период. Сигурен съм, че сега са щастливи с моите успехи Всъщност, аз никога не съм ги питал за това и честно казано не искам да ги връщам назад.

Коя беше първата ти дума?

Не си спомням, но по разказ на мама първата ми дума е била „да“ .

Трябва ли да чуваш добре, за да си добър по математика?

Мисля, че трябва. Математиката не е просто изчисления и формули. Необходимо е да разбереш смисъла на задачата, за да можеш да приложиш знанията си. Най-трудни за мен, а доколкото знам и за всички мои нечуващи приятели, е да разберем словесните задачи. Ако си чуващ, тази пречка с разбирането смисъла на думите не съществува и математиката е по-лесна.

Кога срещаш най-големи затруднения, свързани с чуването?

Когато хората говорят силно и е шумно. За да разбирам какво говорят, аз не разчитам само на импланта, но и на отчитането по устни. Трудно разбирам, когато човекът, с когото говоря, е в сянка или в тъмно помещение, или има мустаци. Не разбирам какво ми говорят и ако са с гръб към мен.

Когато срещнеш нови хора, казваш ли още в началото, че си с апарати?

Да, винаги. Апаратите ми се виждат, но аз все пак казвам, че съм с апарати, за да избегна притеснението на хората или да предотвратя задаването на глупави или неудобни за мен въпроси.

Как се отнасят към теб съучениците ти? Любопитно ли е да научат нещо повече за теб?

В училище ми беше много трудно да общувам с децата. Те не ми обръщаха внимание и ме подценяваха и игнорираха. Караха ме да се чувствам различен и самотен и аз не говорех с тях. До седми клас имаше лоша дисциплина в клас, а сега в осми клас, в новото ми училище децата са добри, аз се чувствам приет и имам приятели.

Какво би искал да кажеш на хората, които общуват и срещат деца като теб?

Искам да им кажа, че когато е шумно и говорят силно, не чуваме добре. Искам да знаят, че ние сме най-нормални младежи, които искат да общуват, спортуват, да се забавляват и учат нови неща като всички младежи на нашата възраст.

Каква е твоята супер-сила?

Моята супер сила е, че съм смел. След всички предизвикателства, през които съм преминал не се сещам за нещо, което може да ме уплаши.

Как си се представяш след десет години?

Да стана шофьор на ТИР или да стана програмист. Обичам да пътувам и да се срещам с нови хора, но и математиката и компютрите са моя страст. Може да стана и известен спортист или шампион по плуване. Има още време, за да реша какво ще избера след 10 години, но най- важното за мен е то да ме прави щастлив.

Коя е любимата ти дума?

Любима ми дума е „герой“. Аз възприемам себе си като герой, успял да се справи с трудностите и успял да постигне много.

Ако можеше да извикаш нещо толкова силно, че да те чуе целия свят , какво ще е то?

Не мисля, че трябва да викам силно, за да ме чуе някой. Който иска да ме разбере, ще ме разбере, дори и когато прошепна това, което искам да кажа.